Годината е 1920 г.,мястото е село Ореховица а главните действащи лица са братята Коста, Панайот и Христо Ламбиеви. Ето това е началото на една дълга борба за насъщния, която продължава и до днес в качеството си на развиващ се бизнес.
Разказът продължава…
1921г. всичко бе готово. Йорданов ден беше, дойде едно момче от Плевен, приготви всичко и при първото завъртане моторчето запука. Едно след друго прикачихме Еврика, камък, бурат динамо докато най-сетне замириса на брашно. Имаше вече и майстор воденичар. Французкият камък даваше такова хубаво брашно, че произведения от него хляб имаше чудно приятен вкус. Заредиха се дни и нощи на непрестанна работа, от понеделник до късно в събота. В неделя се ковеше камъка. През лятото на 1923г.се предприе смяна на мотора, купихме нов „Мориц Хиле” от 35 к.с. и прибавихме първият валц „Ганц”, който съвместно със стария камък мелеше житото. През есента на 1924г. бате Коста се среща в София с един чиновник, който го кани на лекция в Свободния университет. Това му дава идеята да замина да следвам и да отворим в София склад за брашно. Така първият склад за брашно става реалност на ул.Дондуков. Мелницата не смогваше да произвежда толкова брашно ,колкото се търсеше. Все по-ясно ставаше,че с тоя капацитет не бива да остава. Реши се да поставим втори валц и още по-мощен мотор. Към 1934г. прибегнахме към ремонт. Поставихме нов, последна дума на техниката чешки валц марка „Прокоп” и планзихтер. Докарахме първият товарен автомобил модел „Интер”. Заредиха се щастливи и безоблачни дни, докато в края на 40-те години България тръгва по пътя на “изграждане на социализъм” от съветски тип.